Развитие на технологиите през годините

Въведение

От появата на първия компютър и неговата възможност да пази информация не е изминало много време.
Спомняте ли си видеокасетите, които заемаха библиотенчите ни домашни рафтове, а после дискетите… лъскавите дискове…красивите, малки флашки… сега всчико , което искаме да съхраним не заема никакво място, защото него го пазят ,,облаците”, ако може така да се каже и ако изобщо може да се нарече съхранение…!!!
Какви ли са следващите носители на информация???
А помните ли мобифоните…

1. Касета

Компакт-касета (аудиокасета или просто касета) е вид носител на информация на магнитна лента. През втората половина на XX век това е един от най-разпространените носители на звукозапис. На нея може да се записват както аналогов сигнал (музика и говор), така и данни (цифров сигнал). За първи път компакт-касетата (на английски: Compact Cassette) е представена през 1963 г. от компанията Philips. Поради относително ниската си цена доста дълго време (от 70-те до 90-те години) компакт-касетата е най-популярното средство за запис, но от 1990 г. насетне постепенно се измества от компактдисковете, а по-късно – и от други носители на информация.

2. Дискета

Дискета, гиб магнитен диск ; Дискетата е сменяем носител за съхранение, използван за многократно писане и съхранение на данни. Той е гъвкав пластмасов диск, покрит с феромагнитен слой и поставен в защитен пластмасов калъф. Четенето или писането на данни от дискети става с помощта на специално устройство – флопи устройств; във вътрешната индустрия е използван и терминът “съхранение (включено) дискети” (NGMD.

Флопи дисковете са широко разпространени от 70-те до началото на 2000-те години, заменяйки магнитни ленти и ударени карти. В края на XX век дискети започнаха да се поддават на по-капациални оптични дискове CD-R и CD-RW, а през XXI век – и по-удобни флаш памети.

3. Диск

Оптичните дискове от групата на CD и DVD, както и техните наследници HD DVD (High Definition DVD) и BD (Blu-ray Disk) са с външен диаметър 120 mm, централен отвор 15 mm и дебелина 1,2 mm. Мини-вариантите им са с външен диаметър 80 mm, като другите размери се запазват. Съществуват оптични дискове (магнитооптични и др.) с размер 130 mm (5,25 инча), както и такива с размер под 80 mm (MiniDisc на Sony и други по-нови модели). Съществуват и компактдискове с формата на визитна картичка.

Някои модели се съхраняват в кутийка подобно на гъвкав магнитен диск от 3,5 инча. Тя служи за предпазване на диска и информацията върху него от запрашаване и надраскване.

Кодирането на информацията върху диска е цифрово (с изключение на Laserdisc). При дисковете с предварителен запис (CD, DVD, BD) това става с помощта на поредица от площадки и ямки (питове), които образуват релеф със строго определена геометрия и имат съответно по-висока и по-ниска отражателна способност. При записваемите дискове (CD-R, CD-RW и др.) такъв релеф няма. В процеса на запис (загряване с лазерен лъч) се образуват микроскопични области (маркери, питове), които аналогично имат по-ниска отражателна способност от обкръжаващата повърхност. Изключение правят магнитооптичните дискове (CD-MO, MiniDisc и др.), където маркерите се различават по обратната поляризация на намагнитването.

4. Флашка

Флашпаметите предлагат много предимства в сравнение с други носители на информация, особено с флопи дисковете. Те имат по-компактна форма, работят по-бързо, могат да съхраняват много повече информация, имат по-устойчив дизайн и работят по-надеждно поради липсата на движещи се части. Те стават все по-разпространени и затова компютрите се предлагат вече без флопи дисково устройство, а USB портовете от друга страна са налични на почти всеки съвременен персонален компютър или лаптоп. USB стандартът за компютърна шина се поддържа от модерните операционни системи (ОС) като Windows, Mac OS X, Линукс и други Юникс базирани ОС. USB 2.0 устройствата могат да работят по-бързо в сравнение с оптичните устройства, като запазват по-голямо количество информация в много по-малък размер.

5. Мобифон

Преносимата радиотелефонна услуга е замислена още в ранните етапи на развитие на радиото. През 1917 г. финският изобретател Ерик Тигърстед подава заявка за патент за „джобен сгъваем телефон с много тънък въглероден микрофон“. Сред ранните предшественици на мобилните телефони са устройствата за аналогова радиовръзка с кораби и влакове. Съревнованието за създаване на истински преносими телефонни устройства започва след Втората световна война в много държави. Напредъкът в мобилната телефония телефония се проследява в няколко номерирани поколения (генерации, G), започващи с нулевата генерация (0G) услуги, като първите мобилни телефонни услуги са на американската компания Bell System. Тези услуги не са клетъчни, поддържат ограничен брой едновременни обаждания и са доста скъпи.

Преносимата радиотелефонна услуга е замислена още в ранните етапи на развитие на радиото. През 1917 г. финският изобретател Ерик Тигърстед подава заявка за патент за „джобен сгъваем телефон с много тънък въглероден микрофон“. Сред ранните предшественици на мобилните телефони са устройствата за аналогова радиовръзка с кораби и влакове. Съревнованието за създаване на истински преносими телефонни устройства започва след Втората световна война в много държави. Напредъкът в мобилната телефония телефония се проследява в няколко номерирани поколения (генерации, G), започващи с нулевата генерация (0G) услуги, като първите мобилни телефонни услуги са на американската компания Bell System. Тези услуги не са клетъчни, поддържат ограничен брой едновременни обаждания и са доста скъпи.

6. Джиесем

Повечето съвременни мобилни телефони са свързани към клетъчна мрежа, съставена от базови станции, която от своя страна е свързана с обществена телефонна мрежа (изключение правят сателитните телефони и радиотелефоните). В зависимост от мрежовия стандарт се различават цифрови GSM-телефони и аналогови NMT (Nordic Mobile Telephone) телефони. В България исторически първа е NMT-мрежата.

Повечето съвременни мобилни телефони са свързани към клетъчна мрежа, съставена от базови станции, която от своя страна е свързана с обществена телефонна мрежа (изключение правят сателитните телефони и радиотелефоните). В зависимост от мрежовия стандарт се различават цифрови GSM-телефони и аналогови NMT (Nordic Mobile Telephone) телефони.

Развитието на планарната технология с метално-оксидните-полупроводници (MOS), позволило висока степен на интеграция (LSI), на информационната теория и на клетъчните мрежи обуславя развитието на достъпни мобилни комуникации и устройства като автомобилния телефон. Първият ръчен клетъчен мобилен телефон е демонстриран от John F. Mitchell и Martin Cooper от Motorola през 1973 г., като слушалката е с тегло 2 килограма. Nippon Telegraph and Telephone стартира в Япония първата търговска автоматизирана аналогова клетъчна мрежа (1G) през 1979 г. През 1981 г. следва едновременното стартиране на Nordic Mobile Telephone (NMT) система в Дания, Финландия, Норвегия и Швеция. Няколко други държави също развиват мобилна телефония в началото и средата на 80-те.

7. Смартфон

Смартфонът еволюира от мобилния телефон, като съвместява функциите на пренос на глас и кратки съобщения с по-разширени компютърни функции като обработка на данни, интелигентност и дисплей в телефоните. Тази концепция се заражда през 1971 г., а през 1974 Теодор Параскевакос получава патент за „апарат за генериране и предаване на цифрова информация.“ Апаратите се появяват на пазара през 1993. Тези модели все още не притежават софтуерни приложения от типа, който се предлага например от личните цифрови помощници PDA. Първият модел, който въвежда в телефоните такива приложения, е пуснат на пазара през 1994 г. от IBM и американската телекомуникационна компания BellSouth

Шведският Ericsson е първата фирма, която през 2000 г. въвежда самата дума смартфон (smartphone) във връзка с пускането на модела си GS 88 „Penelope“. По-късно компанията рекламира на пазара своя сгъваем модел R380 и вече активно използва термина смартфон, който придобива популярност от този момент нататък. Моделът R380 е снабден с операционната система Symbian, комбинира функциите на мобилен телефон и на цифров помощник, поддържа уеб браузър и има резистивен сензорен екран със стилус.

Следва появата на iPhone на Apple през 2007 г., който предлага нов дизайн и функционалности и работи с операционна система iOS. Година по-късно следва появата на операционната система Android на Google. 20 години след появата на смартфона пазарът е нараснал до повече от 1 млрд. продажби годишно по целия свят. 

8. Айфон

iPhone е серия смартфони, произвеждани и продавани от компютърния гигант Apple. Всички поколения от серията използват операционната система iOS. Първият iPhone е представен от Стив Джобс на 9 януари 2007 г. и пуснат в продажба на 29 юни 2007 г. Най-новите модели на телефона са iPhone 13, iPhone 13 Pro, iPhone 13 Pro Max и iPhone 13 mini които са представени на специално събитие на 24 септември 2021 година. Потребителският интерфейс е проектиран и оптимизиран за мултитъч екрана на устройството, като включва и виртуална клавиатура. iPhone поддържа Wi-Fi мрежа и може да се свързва с клетъчни мрежи. iPhone може да прави обаждания, да прави снимки, да възпроизвежда музика, да изпраща и получава имейли, да сърфира в интернет, да изпраща и получава текстови съобщения,

да записва бележки, да прави математически изчисления и да получава визуална гласова поща.

Заснемането на видео също се превърна в стандартна функция с iPhone 3GS. Друга функционалност, като видео игри и социални мрежи може да бъде активирани чрез изтегляне на мобилни приложения. Към януари 2017 г. App Store на Apple съдържа повече от 2,2 милиона приложения, налични за iPhone.

Има 20 модела на iPhone, всеки придружаван с една от тринадесетте големи версии на операционната система iOS (бивша iPhone OS). Оригиналният iPhone установява стандарт по отношение на размера на екрана и разположение на основния бутон, които се запазват при следващите модели. В iPhone 3G е добавена връзка с 3G-мрежа и A-GPS.