Защитени растения в България

Старопланинска иглика 

Многогодишно тревисто растение с тънки нишковидни корени. Стъблото високо 4–27 cm, изправено, в основата и средата голо, в горната част късожлезистовлакнесто. Листата лопатовидни до обратнояйцевидни, събрани в приосновна розетка, жлезистовлакнести, покрити с брашнен налеп, сивосинкави. Среща се в две пространствено изолирани зони в Средна Стара планина – на 800 m н. в. в долната част на Кору дере над с. Габарево и на 2000–2200 m н. в. в други части на планината. Популациите са с добра численост и плътност, но някои от тях попадат в условията на водна недостатъчност.

Маслиново бясно дърво

странджанско бясно дърво, рядък и защитен вид – само в Странджа, D. laureola – лавроподобно бясно дърво, рядък и защитен вид – Врачански балкан и над с. Бачково в Родопите. Бясното дърво расте като подлее в иглолистни или смесени гори. То обитава сенчести места с богати почви. Обикновено расте във вид на единични екземпляри, разположени на голямо разстояние един от друг.

Бардуче

Бардуче  е водно растение. Цветовете са жълти или
червени и ароматични. Стоят около 20 см над водното ниво. Чашката
е оцветена и силно издута, така че цветът има кълбовидна форма.
Венечните листа са много по-дребни. Семето е жълто или
зеленожълто, завито в бяла плавателна тъкан.
Расте в Горнотракийската низина, Черноморското крайбрежие, Северна България

Еделвайс

Еделвайс  е род многогодишни тревисти растения от семейство Сложноцветни. Над 30 вида защитени високопланински растения. Срещат се в Европа и Югозападна Азия. В България се срещат Leontopodium alpinumСтъблото на цветето е високо до 20 cm, туфесто и покрито с власинки. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват.
Еделвайсът расте по недостижими места във високопланинските райони. По света има повече от двадесет вида еделвайс,като в Европа се срещат само два. Най-редките видове по света са от Еверест и от Хималаите. Изложен е на силно прегряване от слънчевите лъчи.

Жълт планински крем 

Многогодишно луковично растение, високо понякога да 1m. Стъблото е облистено по цялата си дължина с листа. В горната си част често е разклонено и завършва с няколко цвята. Последните са много красиви- ярко жълти венчелистчета с червени прашници на тичинките.
Планинският крем се среща по тревисти места в субалпийската зона из цялата територия на Парка, но сравнително нарядко.
Видът е Балкански ендемит. Застрашен вид, включен в Червената книга на България и Червения списък на IUCN.
Расте в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила, Руй, Милевска планина, Конявска планина, Беласица

Шлемовиден салеп

Салепът е група многогодишни тревисти растения с две развити подземни грудки.
Цветовете са събрани в съцветие – клас или грозд. Устната на цвета обърната надолу, цветовете с шпора. Всички околоцветни листчета събрани във вид на шлем или 2 от тях разперени.
Името на рода идва от гръцката дума orchis, която означава тестис (по аналогия с подземните грудки, наподобяващи тестиси).
Расте в предпланините и планините