Луната разказвач

Увод

Вълшебствата се случват постоянно. Всички ние имаме очи да ги видим. Отваряме широко врати и вътре в нас вече се настаняват приказните герои от нашата забавна книжка.

Луната ще трепти и ще се превърне в разказвач на чудни истории. Еленчето ще тръгне в града при хората. Лиско ще си намери приятел врабец. Коминчетата ще пушат и Мими ще очаква с нетърпение своите баба и дядо. Бухалчетата ще кацнат при Снежко.

*****

Всички те ще оживяват в нас с помощта на невероятните рисунки на ученици от ЧОУ “Азбуки“.

Искам да Благодаря на учениците нарисували картини – приказки. Усмивката Ви е гарантирана, с приключения щом  е гарнирана.

Не се скучае в училище, щом се рисува и в стихове се римува!

Първи сняг

Снегът навънка хрупа.

Децата са вече тука.

Екипирани със шал и ръкавички.

Смеят се на тумба всички.

Снежко ще направят

без минута да се бавят.

Вече оформили с ръце снежни топки

и децата падат по лице.

Смеят се от все сърце.

Сипе се игра голяма.

Само да не види мокрите им дрехи мама.

В сняг е цялата поляна.

Луната се усмихна.

Детски смях като бенгалски огън прихна.

Стъпки ледени оставят.

Във сърцето спомени по детски правят.

Зимна вечер

Луната изгря.

Отново блесна нощта.

Появиха се звезди.

Небето взе да искри.

Появиха се една,

две, три – ели.

Вятърко повя.

Промъкна се студа.

Едно момиченце се появи.

Понеже не му се още спи.

С шейна взе да се пързаля.

Кучето от шейната се опитва да сваля.

Покачило се е смело то.

Има си на гърба топличко палто.

Шаро снега обича.

Иска да се пързаля не и да тича.

Танцуват всички в снега.

Приказка се появи на листа!

Коледа

Коминчетата пушат.

Децата на топличко се гушат.

Днес родителите слушат.

Коледа е празник свят.

Празнува целия свят.

Всеки чака гостенин драг.

През прозорчето наднича Мими

чака своята баба и дядо любими.

Гледа къщичките как блещукат.

Печките бумтят.

Хората за празник се вълнуват.

Мими вярва в чудеса.

Погали я нежно, красивата Луна.

В този миг видя една падаща звезда.

Ангелчето

Едно ангелче

с крила,

пее нежно в нощта.

С руси коси, със сини очи.

Звън от мечти.

Звън от лъчи.

Всяка къща закриля.

Коледна магия окриля.

Три къщи в гората

плакнат погледи в езерата.

Свети всичко като огледало.

Сякаш времето е спряло.

Ангелчето още не е отлетяло.

То за хората се моли.

Да са силни и да няма болки. Нощта наистина е свята.

Поръсена със чудесата.

Ангелчето, ти видя ли?

То живее във сърцата.

Луната плете на прежда добротата.

Среща

Мими се пързаля със шейна.

После Шаро вози се от другата страна.

Чудна вечер е. Послана с бляскава дантела.

Кумчо Вълчо стои и от далече гледа.

Мими щом Вълчо зърна

взе плахо да пристъпя да се озърта.

Шаро не го е страх.

Все пак и Вълчо е приятел драг.

От една порода произлизат.

Взеха да се душат и с муцунки да се ближат.

Мими тогава смела стана.

По главицата го милва.

Вече е безстрашна и много силна.

Понякога важно е храброто сърце.

Тогава всичко свършва добре.

Мими и Шаро вкъщи щом се прибраха

разказаха за Вълчо и дружбата  – чудата.

Луната намигна им в позлата.

Лиско и елхата

Гората тиха е сега.

Лиско е в снега.

Елхичката пък как блести.

Гледа Лиско с празнични очи.

Дали ще дойдат всички горски животни, птички

да празнуват

щом за купона напазаруват.

Лиско каза и колко е красива.

Тя позеленя пък още

по-срамежлива.

Изведнъж стана още по-щастлива.

Лиско пък подарък зад нея

беше скрил.

С шарена хартия го бе покрил.

Тя зърна шарената кутия

и се засмя.

Беше бяла Коледна звезда!

Лиско нежно я взе

и на върха я сложи

на една страна я положи

помисли си, че се изложи.

Светна цялата гора.

Звездицата запя.

Лиско пък повярва в чудеса.

Луната беше свидетелка на всичко това.

Лиско (продължение)

Лиско в къщичката се прибра.

Мислеше за своята елха.

Какво ли тя в кутията му даде?

Не каза нищо. Не се издаде.

Другите елхички надничат в двора.

Гледат звездиците от хора.

Лиско пък щастлив от щастие прелива.

Сърцето му и то се свива.

Вълшебна вечер от звездна светлина се разлива.

Усмихва се луната.

Усмихва се звездата.

Всички трепват като листа

в лунна красота.

Лиско пакетчето на светлината показа.

Хартията е тъмна.

Нищо не се показа.

Взе ножицата

и нежно хартията отряза.

Едва не се поряза.

Ето, че мъничко врабче

отнякъде дойде.

До него кацна и му каза:

– Отвори си своя дар.

Оказа се плодчето – Нар.

Лиско си сложи шапката червена.

Масата вече е подредена.

Падат бавно снежинките.

Танцуват като балеринките.

Лиско, Коледа обича.

Облече си и празничната риза.

През прозореца взе да наднича.

Запали една свещичка.

Греят очите с любов..

Празник е днес!

Има си Лиско и приятел врабец!

Врабчо и Лиско

Врабчо каза: Чик –  Чирик

Чу се и Лиско в този миг.

Врабчо пък от клоните

изкочи скрит.

В краски кафяви

на клонки и стъбла.

Природата маскирала е врабчо така.

Разбира се, че да го пази от врага.

Луната усмихната засия.

Блесна гората в своята красота.

Лиско покани врабчо във вкъщи.

Вече няма на кой да се мръщи.

На топличко ще се

приютим.

Няма на студено да стоим.

Чик – Чирик!

Щастието бликна в този вик!

Топла дума.

Храна и приятелска ръка,

помнят се както нищо друго на света!

Приказка за Лека Нощ

Мама Гъбка е голяма.

С червена шапчица

и жълтичка премяна.

В нея охлювчето живее.

Еленчето пък все при него се пилее.

Малка гъбка е до мама.

Гушка се да не избяга.

Вратата вечер се затваря.

Вътре на топло всеки се протяга.

Феята в късен час идва им на гости.

Да разказва своите чудеса и да се нагости.

Еленът сложил е салата.

Охлювчето е седнало и чака.

Феята с крила вълшебни

пърха и до тях присяда.

Тя нежно пее.

В клонките в гората живее.

Понякога желания изпълнява.

Тя доброто винаги търси.

Доброто на всеки с вълшебна пръчица

като сняг ще поръси.

Феята е горска принцеса.

Понякога е певица,

понякога поетеса.

Еленът и охлювчето

са винаги с нея.

Компанията приказва си с наслада.

Луната щом се скрие

облак в небето щом я завие,

всички лягат си с усмивка.

Тогава мама Гъбка на своята дъщеря

ще разкаже за лека нощ

още една приказка!

Еленът

Навънка вали.

Вече се смрачи.

Изгряха звезди.

Нашепват снежинки

за снежни планини.

Луната многоцветна

викна благородния елен.

Той застана величествен

на хълма, леко заскрежен.

– Добър вечер! Гордо поздрави.

Очите си красиви лекичко присви.

– Здравей, отвърна му Луната.

Блесна цялата в позлата.

– До язовира ще сляза за вода.

Чак сега града заспа.

– Звездите и аз пътя ще ти чертаем.

По пътеката звездна, бавно върви.

Пътят един е. Не ще се изгубиш, нали?

Еленът засмя се тогаз.

– Ще съм бърз. Ще си дойда до час.

Звездите танцуваха в захлас.

Тръгнаха всички от гората

да изпращат елена до водата.

Така както си вървяха.

Снежинките нежно валяха.

Белота заля и хълма и полята.

Колко приятно е за разходка.

Еленът имаше благородна походка.

Наоколо  тишината –

нарушаваше я само пулсът на сърцата.

На еленът, на Нощта, на звездата.

В онази вечер те подариха си миг.

Еленът приятел на нощния здрач.

Луната превърна се в приказен разказвач!

Сговорна дружина

Бухалчета три –

Снежко на ръката приюти.

Бухо- бухо- бу.

Стана тъмно.

Грейна пълната Луна.

Събра се горската тайфа.

Зайо, Лиса, Ежко,

се заприказваха със Снежко.

Самичък в гората не се стои

раздумка има ли

с приятели.

Морковът от радост се повдигна.

Калпакът вятърко на една страна го килна.

Усмивка се показа

и на приятелите каза:

– Щом до мен сте всички

греят моите очички.

Мен децата ме направиха

с ръчички.

Сложиха ми шал и ръкавички.

Ежко рече;

-Аз пък имам си бодлички.

Лиса се усмихна:

– Топличко кожухче

имам с пълничко търбухче.

В зимната вечер

сладко си разказват.

Своите предимства

гордо си показват.

Приятели добри щом има,

усмихната е тяхната сговорна дружина.