“Бай Ганьо” – ярка творба на социалния реализъм

1.Каква е жизнената основа на книгата “Бай Ганьо”?

а/ в основата й стоят конкретни лица – прототипове на Бай Ганьо са Ганьо Сомов, Ганьо Чолаков, Айвазиан

б/ отразена е епохата на първоначалното натрупване на капитали

в/ пътуванията на писателя у нас и в чужбина

2. Жанрова специфика – не е еднозначна

а/ сборник с разкази или очерци

б/ налице е множественост на гледните точки, понеже повествованието се води от различни лица, които произлизат от разнородни среди и страни

в/ има тематично и идейно единство между отделните части

3. Кое става предмет на авторовата критика?

а/ класата на управляващите, които не зачитат интересите и нуждите на народа:

Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пари натрупаха, ти не знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра!

/”Бай Ганьо у Иречека”/ 

б/ парвенющината на новобогаташите, които остават с манталитета на хора, раснали в робство

ама търпение-спасение, дето рекъл оня, против ръжен се не рита. Най-сетне под турците сме търпели цял живот, какво бива да търпим под българи по две години, не е голяма работа… Търпение, друго няма, тия работи с търпение се оправят, а не с гюрултия. Покорна глава, нали знаеш, сабя я не сече.

из IV писмо на Бай Ганьо до Тръпко

в/ показва с ирония самочувствието без покритие

Ако те питат за образованието ми, кажи им, че макар да нямам диплома, ама аз съм много чел и все едно, че съм с висше образование.

в послеписа на писмото от Васил

г/ застава срещу насилието като основен начин на действие по време на избори – това е една от големите теми в цялото творчество на Алеко Константинов

Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева. да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, тъй 40-50 прангаджии, и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава… Опозиция ли?… Избиратели ли?…

И за да не бъде едностранчива картината на “изборите”, Алеко дава и другата гледна точка – на честния опонент Иваница Граматиков:

Пред очите на Граматикова се почна, завъртя се, зашумя, забуча една такава хала от ужаси, щото той се вцепени като треснат от гръмотевица… Жандармите успяха да отблъснат по-голямата част от избирателите на едно значително разстояние… Тръпки побиха Граматикова. Мина му през ума 1876 година, възкръснаха пред него башибозушките орди; името на Фазлъ паша се спря на устните му.

Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост.

И още една гледна точка /на бития дядо Добри/ дава възможност да се види същността на “изборите”:

А бе, господин началник… ами че нали уж… туйнака, нали щяха да бъдат уж свободни… таквозинака…

д/ в книгата е заклеймена и хамелеонщината като основен жизнен принцип за онези, които вървят нагоре в обществената йерархия:

Знайш ли ти, че ако вземем да се надвикваме, не се знай кой кого ще надвика. Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще целунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще целунеш скута, аз – краката; ти ще целунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?

/”Бай Ганьо и опозиция – ама де-де!”

е/ Прозвучава болката на Алеко /макар и на подтекстово ниво/ от липсата на възвишени пориви и идеали.

В характеристиката на Иваница не е трудно да се открие обликът на писателя:

Млад, образован, малко идеалист, повече мечтател, с любов в сърцето, с вяра в доброто, той не беше още кален в действителността, в живота. Безгрижен до самозабравяне, непоправим оптимист, привикнал на всичко да гледа от добрата му страна, той беше доверчив до наивност, до глупост.

/”Бай Ганьо прави избори”

4. Защо раждането на герой като Бай Ганьо става възможно през второто десетилетие след Освобождението?

а/ тъй като той идва на власт след робството и би трябвало да се очаква, че ще действа като свободен човек – все пак е посочено, че той е 30-годишен млад мъж;

б/ тогава част от водещите сили в обществото вече имат натрупан капитал и търсят възможност за излизане извън страната;

в/ интелигенцията е икономически зависима от новобогаташите, благодарение на които може да отиде на Запад:

Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може! Не си ли с тях – спукана ти е работата!

/”Бай Ганьо у Иречека”/

5. На какви тенденции на своето време е носител героят?

а/ на първо място стои политическата поквара

-показателен е разговорът му с Иречек за двете основни политически сили в обществото:

“А бе, бай Иречек, я ми кажи, твоя милост либерал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра… Знайш, алъш-вериш е то, не е шега… Па да си кажа ли правичката… Тука дали има някой да ни подслушва? Да ти кажа ли правичката? И едните, и другите са маскари! Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един! Ама какво да сториш! Не се рита срещу ръжена!…”

б/ големеенето

-никой не би могъл да убеди българина, че не е достатъчно културен и образован – все пак знае говоримо няколко езика, чрез които се справя в чуждите държави:

“Бай Ганьо знаеше езици, по турски да ти приказва като турчин, влашки разбираше, сръбски, руски чат-пат, но немците и чехите не разбират ни един от тези езици… И Бай Ганьо с една смес от немски, български и изкривено български, подпомогнат и от внушителни жестикулации, даде на стопанката да разумее, че той не би се отказал да опита вкуса на тяхната кухня” , /”Бай Ганьо на гости”/

в/ нравствената неустойчивост в периода на първоначалното натрупване на капитали

-проявява безпринципност и хамелеонщина, към които обществото се отнася с удивителна търпимост: дори разказвачът в “Бай Ганьо в Русия” допуска възможността Бай Ганьо да се промени в положителна посока:

И представете си, господа, в този момент аз съжалих бай Ганя! Вярвайте! Съзнавах, че постъпката му е безобразна, че той е отвратителен скъперник, егоист, лукав хитрец, лицемерен експлоататор, грубиян и простак до мозъка на костите… но съжалих го: в тънките вибрации на тона, с който той изговори последните думи, моето ухо схвана една нежна нотка, която се таила в сърцето на бай Ганя, но рядко – боже, колко рядко! – се появява…

Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен разсъдлив, възприемчив – главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвизи е той  състояние да направи. Бай Ганьо е проявил досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която чака само морален импулс, за да се превърне в жива сила…

6. Действието на книгата – започва от началния момент от развитието на героя

а/ така се открива възможността героят да бъде изправен пред избор – въпреки че на Бай Ганьо не са му присъщи истинските колебания на мислещия раздвоен човек

б/ Алеко дава шанс на своя герой да поеме по вярната посока, тъй като все още не е изгубено всичко

в/ утвърждава идеята, че животът още е пред него и само от вътрешните му потребности зависи как ще го живее

г/ показва, че героят все още разчита на труда си и сам търси начина, по който да изнесе произведеното от него извън страната – но нито за момент не забравя, че е отишъл да спечели, а не да загуби:

…все пак трябва да има някоя разлика между Запада и нашата татковина. Впрочем тая разлика бай Ганьо не я сещаше, и как ще я сети! Той, дето ходи, носи със себе си своя атмосфера, свои нрави и обичаи, търси си жилище по своите вкусове, среща все свои хора, на които е навикнал и в които, разбира се, не вижда нищо ново… А че именно вън от тая ограничена сфера се почва европейският живот, той нито знае и като че не иска и да знае. Възпитанието, нравственият мир на европееца, домашната му обстановка – плод на вековна традиция и постепенно усъвършенстване умственото движение, – обществените борби и начинът на воденето им, музеите, библиотеките, филантропическите учреждения, изящните изкуства, хилядите проявления на прогреса не обременяват вниманието на бай Ганя.

из “Бай Ганьо на гости”

7. Какви са причините Бай Ганьо да тръгне из Европа?

а/ съвсем определена практическа цел – да търгува и да спечели, а не да се срещне с постиженията на цивилизацията на свободните хора

б/ недоверчивостта му – иска да види с очите си всичко, за да не би да го лъжат

8. Какви реакции у читателя предизвиква героят?

а/ в повечето случаи реакцията е смях – защото ситуациите, в които изпада героят, са смешни и комични

б/ размисъл /наред със смеха/ – защото подобен род поведение трудно би могло да се промени и да се култивира у новоосвободения българин уважение към човека и към истинските ценности /у Иречек, в банята, в операта, в двореца/.

Това е непосилна задача:

“Чунким баща ми все опери е слушал!” – каже бай Ганьо и обаян от този принцип на окаменелост и ултраретроградство, не се стряска твърде много от “новата мода”, т.е. от цивилизацията.

из “Бай Ганьо на гости”

9. Хуморът в книгата – произтича от:

а/ комичните ситуации, в които героят не осъзнава, че е смешен

б/ антитезата между него и средата /намеренията и формата на проявлението им/

в/ несъответствието между моралните му схващания и нормите на поведение на другите хора /на всички, освен на него/

г/ отношението му към по-високия икономически и културен стандарт на Запад

д/ нежеланието да признае поражението си в нито един момент:

Хайде бе, хайде да си излезем, остави ги тези чифути – ще ми се паднат те на ръка, чакай!

из “Бай Ганьо в операта”

10. Бай Ганьо – как е формиран характерът му

а/ близост с възрожденските персонажи

– високо самочувствие те могат да демонстрират само в домашна среда, понеже не са много онези, които наистина ги превъзхождат

б/ основна ценност за новоосвободения българин – келепирът

– още по пътя към Европа:

Бай Ганьо от бързина, види се, беше забравил да тури в дисагите закуска. “А бе най-сетне българи сме, ще се пригледаме. От тогози къс хляб, от оногози сиренце – ще помине човек. Ами!” И наистина, той помина добре. Другарите му го угощаваха с ядене и пиене – той ги угощаваше с най-горещ патриотизъм.

из “Бай Ганьо на изложението в Прага”

– вече пристигнали на изложението в Прага, много от сънародниците му се държат по същия начин:

Няколко файтонджии чакаха горките, цял час около портите, да им платят, но много от нашите туристи не намериха за нужно да плащат. “Голяма работа – казваше бай Ганьо,-  какво им струва да ни заплатят файтоните? Най-после – славяни сме! Тук да си покажат славянщината, ха де! Ами как! Всичко без пари! С пари и баба знай!

– така се държи и при берберина, натрапва се и на Иречек:

защо ще си дава паричките по хотели?!

-не може да му се отрече умението почти винаги да постига онова, което предварително е наумил:

Иречек се старае да му внуши, че квартирата е тясна за домашните му. Бай Ганьо си прави оглушки и развива темата за българското гостоприемство. От тази тема разговорът се извива към търговийката на бай Ганя. Той съобщава на стопанина, че е донесъл за продан розово масло, и му заявява: “Утре, ако щеш, води ме по всичките фабрики, аз съм съгласен, ще ми превеждаш, че не знам езика, а?…   Аз ще се навъртам по-често около вас, ще си приказваме за България. Па ако обичате, съгласен съм и у вас да остана, додето съм в Прага. А?”

/”Бай Ганьо у Иречека”/

– още по-директен е героят в “Бай Ганьо в Русия”:

Ама че си бил прост човек – укоряваше ме бай Ганьо,- аз те мислех за по-хитър. А бе хей, българино, защо ще си даваме паричките на московците? Набуташ ли келепир, дръж го с двете ръце, ами! Те отде ще знаят какъв ми е халът?

в/ истинската същност на байганьовщината като нравствено-социално явление

– чрез образите на “хитрите” и “отворени” момчета – показва, че и част от интелигенцията се връща от Европа с не повече знания, отколкото е имала при заминаването си;

– те са нравствено огледало на по-зрелия Бай Ганьо

Едно отворено момче, зная го, как не!… Ударил келепира!… то е страшно отворено хлапе, туй, Димитров…

/”Бай Ганьо в Русия/

г/ Светозар Игов: “Несъмнено е, че това не е вечен тип… Именно като динамичен и изменчив исторически, социален, цивилизационен и психологически тип трябва да се разглежда Бай Ганьо”

– разглежда персонажа като “многозначен образ” – много по-богат по вътрешните си измерения от видимото изображение

– определя го и като