Книга за Пазарджик

Пазарджик е областен град в Южна България, административен център на община Пазарджик и на област Пазарджик. Намира се на 37 km западно от Пловдив и на 112 km югоизточно от София. Лежи на двата бряга на река Марица в западната част на Горнотракийската низина и е вторият най-важен културен и административен център в Южна Централна България. Последното преброяване на НСИ към края на 2018 г. оценява населението на града на 68 194 жители.

Пазарджик е един от малкото градове в България, който е с изцяло равнинен релеф без никакви повишения в надморската височина, която е със стойност 205 m за цялата територия на населеното място като съвсем леки понижения тя бележи около коритото на р. Марица в южния край на града

Тук периодично идвали жителите на околните села да си разменят стоките – „да пазаруват“. Първи постоянни жители на Пазарджик са група татари, администратори и охрана на пазара, преселени от бейлика Саръхан, разположен в днешния вилает Маниса, изпратени от султан Баязид II (1481 – 1512) за да пазят прохода Къз дервент. Така е дошло първоначалното име на града – Татар Пазарджик. „Пазарджик“ е тюркско-персийска дума. Умалителната наставка „-джик“ показва, че градът е бил малък пазар. Същите татари под водителството на Саръхан основават селото Саранбей.

Нос Пазарджик на остров Сноу, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на града.^[

Най-ранното споменаване на Пазарджик в историческите извори се съдържа в подробния муфассал регистър на акънджиите, съставен в дните от 2 до 11 декември 1472 г. В него самият град е описан на 2 места в дефтера под имената Базар Йенидже-и Татар и Базар Татар Йенидже, и е посочен като град, спадал към нахията Филибе (Пловдив).