Антигона

„Антигона“ (на старогръцки: Ἀντιγόνη) е трагедия на Софокъл.

Действието в „Антигона“ започва от там, където завършва в Есхиловата трагедия „Седемте срещу Тива“. Софокловата трагедия се причислява към т.нар. Тивански митологичен цикъл, с който са свързани „Едип цар“ и „Едип в Колон“. Според исторически източници творбата е написана около 442 г. пр.н.е. С нея Софокъл печели първо място на Големите Дионисии. След загиването на двамата братя Етеокъл и Полиник, управителят на Тива, Креон, погребва Етеокъл със заслужени почести, а тялото на Полиник забранява да бъде погребано. Всеки, който наруши заповедта му, щял да плати с живота си. Единствено тяхната сестра Антигона престъпва царската повеля.

Действащи лица

• Антигона – дъщеря и сестра на Едип, дъщеря и внучка на Йокаста;
• Исмена – сестра на Антигона. Тя е плаха и подчиняваща се изцяло пред властта. Не нарушава законите на града. Символизира старогръцкия идеал за скромна девойка, чието възпитание ѝ пречи да вземе правилни решения;
• Хор от тивански старци;
• Креон – цар на Тива, чичо на Антигона, брат на Йокаста;
• Страж – страхлив, съчувства на Антигона. Поставя преди всичко себе си и безопасността си на първо място;
• Хемон – годеник на Антигона, заради която се опълчва срещу баща си Креон. Разкрива пред Креон неговото властолюбие и заслепение. Водят го емоциите;
• Тирезий – посредник между света на боговете и хората. Неговата мисия е да свежда на смъртните божественото мнение. Чрез него се произнася божествената воля;
• Вестител;
• Евридика – съпругата на Креон. Чрез нея е описано силното майчинско чувство, което я кара да сложи край на живота си от мъка по Хемон.