Лувърът

Първият замък на това място е издигнат от Филип II през 1190 като крепост, защитаваща Париж от набезите на викингите. Шарл V го превръща в кралска резиденция, но по времето на Франсоа I и Анри II е разрушен и отново издигнат. Завършването на оставащата част от двореца е започнато през 1546 и е в ренесансов стил.  Анри IV слага начало на традицията в двореца да се канят именити художници и занаятчии, които да работят по долните етажи на сградата. През 1674 г. кралската резиденция се мести във Версай и в Лувъра се помещават Френската академия на науките и Кралската художествена академия.

Дълго време управляван от френската държава, Лувърът получава права за самоуправление, за да може по-добре да се справи с растежа си. Най-значимата скорошна промяна във външния вид на музея е проектът „Grand Louvre“ на архитекта Йау Минг Пей. Отворено е северното крило на зданието, а в центъра на двореца е поставена стъклената пирамида. Значително разширеният и реорганизиран музей е отворен отново за посещения през 1989 г.

Лувърът съхранява богатото художествено наследство на Франция от времето на Капетингите през империята на Наполеон Бонапарт до наши дни. Днес в Лувъра се съхраняват над 380 000 артефакта, от които над 35 000 са изложени, в осем колекции. В Лувъра се намира Мона Лиза на Леонардо да Винчи, вероятно най-известната картина в света, разположена в отделна зала зад защитно стъкло. В музея могат да се видят и творби на Рембранд, Рубенс, Тициан, Пусен и други известни художници. Сред прочутите скулптури в колекцията са Венера Милоска и Нике от Самотраки.