За направленията в изобразителното изкуство

РОМАНТИЗЪМ

Романтизмът е културно движение в изкуството, което се заражда през 18 век в Европа, и достига своя апогей в периода 1800-1850г.
Романтическото изкуство създава свят, в който човека е воден от силната емоция, бурната душевност и всичко материално трябва да остане на заден план.
Движението утвърждава силните емоции като източник на естетически опит и набляга върху страх, ужас и страхопочитание, с които се сблъсква човек, когато е изправен пред възвишеността на неопитомената природа.

КУБИЗЪМ

Кубизмът е авангардно художествено направление, което отхвърля общоприетите разбирания, че изкуството трябва дословно да отразява природата или че художниците трябва да възприемат традиционните техники за перспектива, моделиране, ракурс.
Според Кубизма възможностите да изобразиш даден предмет или образ са толкова, колкото човешкото съзнание може да си представи.

СЮРРЕАЛИЗЪМ

Сюрреализмът се заражда през 20-те години на 20 век в Париж. В основата му стои френският поет Андре Бретон. Той написва ,,Манифестът на Сюрреалистите”, в който се опитва да дефинира направлението. Според него Сюрреализмът е резултат на ,,мисъл, диктувана в отсъствието на какъвто и да е контрол от страна на здравия ум”.
Бретон и кръгът от сюрреалисти имали за цел да да освободят обществото от фалшивата рационалност и ограничаващите обичаи и структури.

РОКОКО

Рококо се счита за бунт срещу по-скучните и тържествени барокови дизайни на кралските дворове във Франция.

Характеризира се с елегантност, лекота, флорални мотиви и приглушени цветове.

Основните теми са любовта и природата

ИМПРЕСИОНИЗЪМ

Направлението се характеризира с това, че повечето от картините са пейзажи, защото импресионистите са обичали да рисуват навън. Така са улавяли различните цветови вариации в природата.
Изобразяването на светлината е много важно за импресионистите. Често рисуват една и съща сцена в различен период от деня, за да уловят промените в светлосенките.
Те използват ярки, контрастни цветове, които изразяват емоцията на художника в момента на рисуването.