Дракончето Дино

     Имало едно време в една далечна гора, семейство дракони. Те били пазители на вълшебен кристал. Живеели в мир и разбирателство с останалите животни в гората. От векове наред драконите били пазители на скъпоценния кристал, които имал лекувита сила. Но ако той попаднел в грешни ръце, щял да настъпи вечен мрак и всичко да се превърне в пепел.

       Царували хармония и спокойствие. Един ден бащата дракон трябвало да подготви своя син Дино, за да продължи неговото дело, а именно да пази горския кристал. За да се увери, че малкото драконче е готово да стане пазител, му приготвил няколко изпитания. При първото, което било за мъдрост, бащата попитал сина си, дали ако някой ден дойде човек и му предложи цялото богатство на света, ще му покаже къде се намира кристалът. Дино помислил малко и му казал да не се бой, защото той вече имал цялото богатство на света и това били родителите му. Големият дракон кимнал с глава и го попитал какво ще направи, ако го заплашат, че ще унищожат гората, защото не иска да им даде кристала. Дино му отговорил, че ще опази гората, дори и с цената на живота си и че ще се сражава за нея заедно с останалите животни.

      Бащата погледнал сина си и за да бъде сигурен в думите му, решил да го подложи на следващо изпитание, а именно като го изправи пред неговия най-голям страх. Това била дълбоката река, разделяща гората на две половини. От страх, когато лети да не падне в нея, Дино никога не прелитал и не посещавал другата част на гората, където бил и кристалът. Заради това големият дракон помолил сина си да отиде до голямата пещера сгушена в най-високата част на планината и да му донесе от билките, които растяли само там. Въпреки своя страх, с треперещ глас отговорил на баща си, че ще се опита да отиде.

         Настанала утрин, запътил се Дино към реката с наведена глава, повтаряйки колко е важно за баща му да опита. След като пристигнал, седнал на зелената, изпълнена с цветя поляна и започнал да плаче от страх. Изведнъж до него се появила красива фея. Това била феята на гората. Дракончето не знаело коя е тя и я попитал как се казва. Тя се усмихнала и му отговорила, че е феята на гората и се казвала Фиона. Попитала  го защо плаче, а той и разказал за молбата на баща му и за неговия страх от дълбоката река. Тя го помилвала нежно и му казала, че ще го поръси с вълшебен прашец, който нямало да позволи да падне в реката докато лети. Само трябвало да повярва в себе си, че ще успее, а в противен случай, прашецът нямало да подейства. Но също го помолила да ѝ донесе от червените рози в планината. Дино се зарадвал и приел. Фиона разпръскала прашецът над него, а той отлетял.

     Когато пристигнало до планината и набрало билките и розите, дракончето се върнало отново на поляната и започнал да чака горската фея. Не след дълго тя се появила и Дино ѝ казал, че без нея нямало да се справи, дал ѝ розите, прегърнал я силно и ѝ благодарил. Фиона се усмихнала и му отговорила, че той е успял сам да прелети над реката, като повярвал в себе си, а тя не направила нищо. С учуден поглед той я попитал как не е направила нищо, като го поръсила с вълшебен прашец. Фиона му отговорила, че всъщност това било съвсем обикновен горски прах. Истинското вълшебство било, когато го посъветвала да вярва в себе си повече. Дракончето се зарадвало и се сбогувало с феята.

    Запътил се Дино към дома си, където го чакал неговият баща. Виждайки синът си с билките в ръка разбрал, че дракончето  е преодоляло големия си страх и е готово да стане пазител на вълшебния кристал.

    На следващия ден големият дракон свикал всички горски обитатели и обявил своя син за официален пазител на вълшебния кристал.

Автор: Габриела Дамянова – 5.Б клас