Българските народни будители

Народни будители  са тези българи, които пробуждали спомена за достойното ни минало и подтикнали хората към борба за църковна и политическа независимост. Будители наричаме тези достойни българи, които със своята всеотдайна и родолюбива дейност спомогнали за пробуждането на националното съзнание и подтикнали хората към борба за църковна и политическа независимост и  оцеляването на българския народ. Първите будители били КНИЖОВНИЦИТЕ и ПРОСВЕТИТЕЛИТЕ.Те желаели чрез просвета и образование нашият народ да се изравни с другите свободни европейски народи. Будители били наречени още и БОРЦИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ. Те призовавали и организирали българите да извоюват отново своята национална независимост, но чрез силата на оръжието.

Софроний Врачански ( 1739 – 1813) е български духовник, врачански епископ, народен будител и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски. В началото на XIX век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност.^[1] Автор е на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език. Канонизиран е за светец от Българската православна църква през 1964 година.

Д-р Петър Берон (1799 – 1871) е един от известните възрожденски българи – просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик. Учи в родния си град, а после постъпва в Букурещ в прочутата Бейска академия – училище то на гръцкия педагог К. Вардалах. После заминава за Брашов, където става учител в семейството на сливенския търговец Антон Иванов. С неговата морална и материална подкрепа Петър х. Берович издава „Рибния буквар”, а по-късно го изпраща да следва в Германия първо философия, а после се прехвърля да учи медицина. След завършване на висшето си образование започва да работи като окръжен лекар в Крайова, като междувременно организира и търговско дружество, което носи значителни печалби.

Отказал се от медицината, д-р Петър Берон пише във всяка една област на науката, член е на различни международни научни дружества, владее 9 езика. С неговата материална помощ са открити над 20 училища, сред които и девически – едно от тях е девическото училище в Котел. В едно свое писмо до котленските старци той пише:

”Обичал бих да намеря някого, комуто да платя да обходи България и види има ли във всеки град училище…”

След смъртта на Петър Берон с парите от неговото наследство е открита Одринската мъжка гимназия, която в продължение на 30 години се издържа от лихвите на наследството. Създаден е и фонд „Д-р П. Берон”, от който се дават стипендии на котленски деца, които искат да продължат образованието си.

Васил Априлов (1789 – 1847) е възрожденецът, който освен като основател и главен дарител на първото българско светско взаимно училище, остава в историята и като един от първите деятели, оценили фолклорното ни наследство и тръгнали по следите на българското народно творчество.

Найден Геров (1823 – 1900) Хаджиберович е български писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България. Автор е на „Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски“ (1895 – 1904).

Добри Петров Чинтулов (1822 – 1886) е български поет, композитор и педагог

От 1850 до 1858 година учителства в Сливен. Едновременно с това участва в борбата за църковна независимост и новобългарска просвета. Основава и читалище в родния си град. Пише и разпространява патриотично-революционни стихове, сред които-“Къде си, вярна ти любов народна?”, “Стани, стани, юнак балкански”, “Вятър ечи, Балкан стене”.

Георги Стойков Раковски (1821 – 1867)

(по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, писател, масон и поет, публицист, журналист, историк и етнограф/етнолог.

Лю̀бен  Каравѐлов (1834 – 1879)

е български поет, писател, енциклопедист, журналист, ет-нограф; национален герой, борец за освобождението на България от османска власт. Допринася съществено за развитието на обществената мисъл в Бълга-рия през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литерату-ра, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния в началото на 70^-те години на 19 век.

Христо Ботев (1848 – 1876) в гр. Калофер. Учи в Карлово и Калофер, а през 1863 г. заминава за Одеса, където постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. Учителства в с. Задунаевка, Бесарабия, а в началото на 1867 г. се завръща в Калофер, още същата година е принуден да емигрира в Румъния. Работи в печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. “Гайда” и “Дунавска зора”. По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор на в. “Дума на българските емигранти” (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. “Свобода” и “Независимост”. Издава сатиричния вестник “Будилник” (1873). След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. “Знаме” (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. “Нова България” (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб “Радецки” и слиза на Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит – 02. 06. 1876 г. Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо Ботев се превръща в икона за българите, в национален символ. Автор само на 20 стихотворения, поезията му дава облика на българската литература и до днес, а цялото му творческо наследство предлага една радикална версия на българското национално мислене и философия.

Васил Иванов Кунчев (1837-1873),

известен като Васил Левски, е български национален герой. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация.

 В съвременна България личността на Васил Левски се възприема от сънародниците му като най-ярката и най-откроена сред българските революционери. За българите е национален герой и национален идеолог за „чиста и свята република“.

През 10-ти век епископ Константин Преславски пише: „Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души”.

Към будителите можем да отнесем всички бивши и настоящи училищни, книжовни, читалищни, театрални, музикални и други културни дейци, които допринасят с делото си за духовното израстване на българина.