Градинката на Гергана

„…със здравчец обрасли,…“

Здравец е род растения, състоящ се от 422 вида едногодишни, двугодишни и целогодишни растения, които виреят в умерения пояс и в планините на тропиците, но най-вече в източното Средиземноморие.

„…със сива лиляка…“

Люлякът е декоративен листопаден храст от семейство Oleaceae. Цъфти от началото на май като отделни сортове цъфтят чак до края на юли с ароматни, подобни на гроздове цветове, най-често в различни оттенъци на виолетовото, но също в бяло или в розово. Растението произхожда от Персия, но е широко разпространено из цяла Европа и Азия. Доста е издръжливо на студове, суша и болести, но все пак се развива най-добре на добре осветени терени с леки, дренирани почви.

„…тамянужка дъхава…“

Африканската теменужка , понякога наричана сенполия или сентполия, е род тревисти растения от семейство Силиврякови. В действителност единствената прилика между двете растения е в името, тъй като теменугата спада към семейство Теменугови и има съвършено различни характеристики. Сенполията е открита за пръв път през 1892 г. От германския барон Валтер фон Сент-Пол (1860 – 1910) в планините на Танзания и получава неговото име.

„…чернока аглика..“

Иглѝка  е род обхващащ около 400-500 вида многогодишни тревисти растения от семейство Primulaceae, като голяма част от тях са хибриди. Заради ранния ѝ пролетен цъфтеж, в Русия се нарича първоцвет. Игликата е най-разпространеното градинско цвете в България. С разнообразната си цветна палитра, игликата е колоритно градинско цвете. Някои от хибридните сортове са с цветове, надминаващи 4 – 5 см в диаметър. Примулата има късо нишковидно коренище. Стеблата са обикновено изправени и къси или почти липсващи при някои видове. Листата са назъбени, с леко продълговата до яйцевидна форма, мъхести и набръчкани, захванати в розетка в основата на стеблото на растението.

„…злат минзухарец в равнище,…“

Минзуха̀р  е род многогодишни растения от семейство Перуникови .Включва 104 вида разпространени от Средиземноморието до Централна Азия. Много от видовете са култивирани. Стъблото е отчасти скрито под земята и по време на цъфтежа има няколко остри, зелени листчета. Цветовете му могат да бъдат сини, виолетови или с нежни оранжево-жълти багри. Някои от видовете са с пролетен, а други – с есенен цъфтеж.

„…ален божур …“

Божурът е от клас двусемеделни растения. Повечето видове са многогодишни тревисти растения с височина 0,5 – 1,5 m, но някои са дървесни и представляват храсти с височина до 2 – 3 m. Божурът е култивиран преди повече от 4000 години.  България се срещат три вида: розов божур, червен божур и теснолистен божур. Разпространени са из гори, храсталаци и по сухи каменливи места. Корените и семената се използват за отвари, а венечните листа за запарка.

„… всякакви ружи шарени, шарени, жълто алени,…“

Градинската ружа, е декоративно растение от семейство Слезови. То е внесено в Европа от югозападен Китай вероятно през ХV в. Или по-рано.

Градинската ружа се описва по различен начин – като едногодишно, двугодишно или като краткотрайно многогодишно растение. То често се самосее, което може да създаде представата, че растенията са многогодишни. Растението може да цъфти през първата си година, когато се засее рано. Расте в широк диапазон от почви и лесно може да достигне височина от около 2,4 м. Цветовете са в гамата от цветове от бяло до тъмно червено, включително розово, жълто и оранжево.

“…дребен босилчец черничък,…“

Босилекът е род от ароматни едногодишни и многогодишни растения от семейство Устноцветни. Представителите на този род са разпространени в тропическите, топли умерени райони на всичките 6 обитавани континента, като най-голям брой видове има в Африка. Сред най-известните видове на рода са обикновения  и свещения босилек.

“…син кремък…“ и „ …бял кремък чисто сребърен,…“

Крем, още крин, замбак, лилиум или лилия , е род растения от семейство Кремови.Произхождат от така наречения стар свят и много отдавна се култивират от хората. Създадени са множество културни сортове, които се отглеждат в паркове и градини. В България се срещат естествено четири вида: Албански крем , Планински крем, наричан също самодивско лале , Петров кръст  и Родопски крем.

“…,жълта латинка…“

Латинките са род от около 80 вида едногодишни и многогодишни тревисти растения , един от трите рода в семейство Tropaeolaceae. Родът, произхождащ от Южна и Централна Америка, включва няколко много популярни градински цветя. Имат ефектни цветове и заоблени щитовидни листа, чиято дръжка е в средата. Цветовете имат пет венчелистчета (понякога и повече), трипестиков плодник и фуниеобразна нектарна тръбичка отзад. Цветовете могат да се добавят в салати за получаване на екзотичен вид и вкус.

“…бисерно, росно леденче,…“

Леденче(Мезембриантемум кринифлорум)

Мезембриантемум кринифлорум – растението е взискателно към условията на отглеждане – то е много топло- и свметлолюбиво, затова при засаждането му трябва да изберете максимално открито и добре осветено място.

“…крехка върбица клоната,…“

Върбите са род дървовидни или храстовидни растения, предпочитащи влажни местности. Цветовете ѝ, които приличат на цилиндърчета, се появяват заедно с листата и привличат рано пчелите, осите и другите насекоми. Те са събрани в реси. Издават приятна миризма и имат сладък сок. Мъжките цветове са жълтеникави, а женските – зелени. Те не се намират на едно и също дърво, а на различни. Такива растения се наричат двудомни.

„…синкави рокли ранници…“

Коридалис е род от около 470 вида едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство Papaveraceae, роден в умереното Северно полукълбо и високите планини на тропическа източна Африка. Те са най-разнообразни в Китай и Хималаите, като в Китай има най-малко 357 вида. Видовете Corydalis cava и някои други грудкови видове съдържат алкалоида булбокапнин, който понякога се използва в медицината, но липсват научни доказателства за правилните дозировки и странични ефекти.

„…карамфил зимен и летен…“

Карамфилът са ароматичните сушени цветни пъпки на едно дърво от семейство Myrtaceae. Неговата родина е Индонезия, а подправката се използва в целия свят. Карамфил се бере предимно в Индонезия и Мадагаскар. Отглежда се и в Занзибар, Индия и Шри Ланка. Карамфиловото дърво е вечнозелено и расте на височина до 10–20 m. Има големи овални листа и пурпурни цветове в многобройни групи в съцветия по върховете на клоните. Цветните пъпки първоначално са със светъл цвят, но постепенно стават зелени, след което се развиват до яркочервени и тогава са готови за бране. Карамфилът се бере, когато пъпките са 1,5 до 2 cm дълги и се състоят от дълга чашка, завършваща с четири разперени чашелистчета и четири неотворени венчелистчета, образуващи малко топче в средата.Карамфилът се прилага при приготвяне на сладкиши, компоти, за ароматизиране на горещи вина и ликьори. Заедно с канелата пъпките на карамфила служат за подобряване мириса на сладки.

„… ширбой ми кичест ператен..“

Шибоят е и ценно медоносно растение. Името шибой е от турски произход – „şebboy” и буквално означава „нощен (šab) аромат (būj)“. Стъблата на шибоя са изправени, високи 20-80 cm, разклонени, тревисти или вдървесинени. Листата са ланцетни, удължени, голи или с власинки, разположени последователно. Цветовете са прости или кичести, много ароматни, събрани в гъсти класовидни съцветия, с различна големина и форма. Окраската им е от бяло през кремаво, лимонено жълто, бананово, златисто, оранжево, кадифено, розово, червено, кафяво, виолетово до почти черно-кафяво. Обилният цъфтеж е от март до юни. Простото цветче има 4 венчелистчета, разположени на кръст, от където идва името на семейството. То увяхва за 4-5 дни, а кичестите форми, при които броят на венчелистчетата достига до 70, запазват свежестта си цели 20 дни.У нас в градините шибоят се отглежда като многогодишно растение, но при по-сурови зими измръзва.

„…морав…“

Моравото рогче е паразитна гъба, която се среща при някои тревисти и житни растения, най-често при ръжта. В класа на заразената ръж, вместо зърна се показват лилави телца с формата на рогче, откъдето идва и наименованието на гъбата. Моравото рогче съдържа психоактивни алкалоиди и ерготамин (силен кръвоспиращ продукт) и в по-големи дози е отровно за човека (ерготизъм). От него се получава кръвоспиращо лекарство, което се използва в медицината.