Цветница е подвижен Християнски, религиозен и народен празник. На този ден християнската църква празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим.

Тази година Цветница се пада на 28 март. Цветница е Ден на цветята, младостта и зараждащия се живот. В някои краища на България празникът се нарича още Връбница, Цветна Неделя, Вая и Куклинден, но навсякъде е посветен на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с лаврови и маслинови клонки.

Цветница е празник на всички цветя, които в религиозен план са символ на вечната пролет в Райската градина. На този ден празнуват и всички, които са кръстени на някакво растение. Всяко цвете има определена символика и се смята, че то предава някои от чертите си върху характера на човека, кръстен на него.

На Цветница – в шестата неделя на Великия пост, в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. По традиция клонка от върбата се поставя пред иконата, за да пази дома от всякакви злини. От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки чак до разпукването на следващата пролет. А защо именно върбови клонки? Защото те символизират палмовите, с които Божият Син Исус Христос е бил посрещнат в Йерусалим. Той влиза в града, възседнал магаре – знак, че идва с мир, за да служи и помага. Като израз на благодарност и радост, хората обсипали пътя му с цветя и палмови клони. 

На този ден се изпълнява и последният лазарски обичай „Кумичене“. Рано сутринта лазарките отиват на реката, като носят цветя, върба и малки хлебчета, наричани „кукли“. Момите се нареждат до реката, пеят обредни песни и хвърлят в нея цвете и парче от “куклата”. По това дали ще останат неподвижни, или ще тръгнат по течението се гадае ще има ли скорошно задомяване за някоя от присъстващите девойки – ако китката или “куклата” останат на място, скоро сватба не се предвижда, но тръгнат ли бързо по водата е знак за скорошно задомяване. Момата, чиято “кукла” или китка бъде понесена най-бързо по течението на реката, се провъзгласява за кумица на лазарките, които я вземат на ръце и я носят до селото.

В определени райони на страната се правят и обредни люлки, в които първо се люлее кумицата, а след нея и всички останали. След като изпълнят обичая „Кумичене“, девойките пеят песни за любов и брак. Празникът завършва в дома на кумицата, след което на момите се забранява да разговорят с нея до третия ден на Великден, когато те отново й отиват на гости, а тя ги черпи с боядисани яйца и символично им дава прошка.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!