Преизказни глаголни форми

ПРЕИЗКАЗНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ

Същност на преизказните глаголни форми
Когашо говорещият (или пишещият) не е бил свидетел на действието, а съобщава за него по думите на друго лице, в българския език се използват специални глаголни форми, наречени
преизказни.
Образуване на преизказните глаголни форми
Простите глаголни времена се преизказват, като минало несвършено време се замени с
минало несвършено деятелно причастие и към него се прибави спомагателният глагол съм в
сегашно време (без 3 л. eg. и 3 л. мн.ч.):
четял съм (1 л. ед.ч.) – четял (3 л. ед.ч.),
а минало свършено време – съответно с минало свършено деятелно причастие и глагола съм (отново глаголът съм се изпуска от формите за 3 л. eg. и 3 л. мн.ч.):
чел съм (1 л. ед.ч.) – чел (3 л. ед.ч.).
ПРЕИЗКАЗНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ
Време Образуване Форми
Сегашно време
Минало несвършено време
пишел съм
пишел си
пишел
пишели сме
пишели сте
пишели
Минало свършено време
писал съм
писал си
писал
писали сме
писали сте
писали
Минало неопределено време
Минало предварително време
бил съм писал
бил си писал
бил писал
били сме писали
били сте писали
били писали
Бъдеще време
Бъдеще време в миналото
щял съм да пиша
щял си да пишеш
щял да пише
щели сме да пишем
щели сте да пишете
щели да пишат

С преизказните глаголни форми често се предават отдалечени във времето събития, на които говорещият (пишещият) не е бил свидетел. Най-честа е употребата на преизказни форми в приказките и в историческите съчинения.
Грешки при употребата на преизказните глаголни форми
При преизказните глаголни форми може да се допусне следната грешка – да се замени миналото несвършено деятелно причастие (за преизказване на сегашно и на минало несвършено време) с миналото свършено деятелно причастие (за преизказване на минало свършено време).
Сравни:
Когато майката влезе в стаята, детето плачеше.
Правилно: Когато майката влязла в стаята, детето плачело.
Неправилно: Когато майката влязла в стаята, детето плакало.
ДА СИ ПРИПОМНИМ
Причастията, които съдържат променливо Я,
се пишат и изговарят с е в мн.ч.:
заблестял – заблестели, видял – видели, влязъл – влезли.
При причастията, които в м.р. ед.ч. завършват на -ъл, гласната ъ изпада при образуването на друга тяхна форма: влязъл – влязла, влязло, влезли; излязъл – излязла, излязло, излезли.
При преизказните форми отрицателната частица не се пише отделно от миналото
несвършено и миналото свършено деятелно причастие: не могъл, не можел, не говорил, не
говорел.