БАСНИ

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

ЖАБА И ЖАБЧЕТА

„Измежду всички твари живи

        кои са най-красиви?“ —

запита гущер жабата… Тя отговори:

„По тоз въпрос не може да се спори —

това са мойте жабчета обични!“

        Във разговори

за хубост — много майки са на жабчета прилични…

ОРЕЛ И ОХЛЮВ

На върха на една липа

сред Стара планина

орелът съгледал гадинка нищожна,

гърбата,

рогата,

по-мръсна от змията,

от дявола по-грозна!…

— Какво ли е туй нещо тука? —

извикал Царят на въздуха. —

А, виждам, охлюв!… Игралото

на естеството,

животец във една черупка,

подвижна кратунка,

гневът или смехът на Божеството…

Кажи ми, жалко то творенье,

как се покачи тъй високо?

— С пълзенье! —

извика

рогатата гадинка.

МАГАРЕ И КАМИЛА

„Защо си се родила тъй гърбата? —

запитало магарето една камила. —

Със тази планина върху гърба си, дружке мила,

ти си най-грозното животно на земята!“

— Да, грозна съм, това добре го зная ази! —

отвърнала камилата тогази. —

Но аз не мислех, о, магаре,

че ще намеря критикари

сред грубата порода на ослите!

Иди да се огледаш, виж си хубаво ушите

и разбери таз истина: „Плашило

не трябва никога да се присмива на страшило!“

  ОРЕЛ И ПТИЦИ

Еднъж орелът пожелал

да чествува не знам кой празник и на всички

     птички

        гощавка да даде… И призовал

стотина-двеста гълъби, врабци и лястовички,

                като им обещал,

                че ще ги нахрани

                със ястия отбрани…

        В определений ден и час

        поканените птици, жадни, гладни,

вестили се пред гощавача благодатни….

                Той тогаз,

        той, душегубец хвърковат,

        той, зъл и кръвожаден тат,

забулен под титлата цар на небето,

        над гостите си люто се изсмял

                и ги изял…

Таквоз е то, другарството със големците, ето!

КРАЙ