Асен Златаров-в служба на човека

Човек с дълбоки научни и обществени интереси, Проф.д-р Асен Златаров олицетворява най-ярките прояви на българската академична история. Отстраненото развитие на професора може да бъде долювано както в неговите чуждестранни обществени интереси, така и в тясноспециализацията в сферата му – биохимия и химия на хранителни продукти.

В цялата си кариера Проф.д-р Асен Златаров има над 660 публикации. Въпреки многостронните залози на Златаров, в наши дни твърде малко хора са се запознали с неговия живот.

Иван-Асен Христов Златаров, е роден в Хасково на 4 февруари 1885г., Само няколко месеца преди Хасково да се съедини с княжество България като част от Източна Румелия. В синхрон с годините на национален подем е и патриотичното име на бъдещия професор. Той е кръстен така в чест на победата на славяния български цар Иван Асен II в битката край хасковското село Клокотница. Академичният му път е дълъг и разнообразен, започвайки в Софийския университет, продължава в Женева, където той завършва химия през 1907г. и бива прекъснат чак от смъртта му. През 1908г. Златаров за кратко преподаване в Пловдивската мъжка гимназия.

Любовта на Златаров към проучване на хранителни продукти се заражда в Мюнхен, където той специализира “Хранителна и съдебна медицина”. Като почти всеки млад българин, и той се включва във войните за национално обединение през второто десетилетие на миналия век. През Балканското използване като инспектор по хигиена и хранене, а през Първата световна – помага на няколко военни болници, преди да бъде назначен във военноременния комитет за стопански грижи и обществено представяне.

През 1921г. излиза един от най-забележителните научни трудове на Златаров – “Основи на науката за хранене”. От 1922 г. Златаров е доцент по биохимия във физико-математически факултет в СУ, а от 1935г. редовен професор. В златаров съжител може да бъде трудно съвместим понеделник на пръв поглед с основна негова дейност призвания – писател, публицист, поет, боец ​​за човешки права и литературен критик.

Обществените инициативи на професор с коя от коя по-разнообразни и коя от коя по-интересни. Той предлага в училищата да се въведе отделна дисциплина, която да насочва учениците към правилното хранене. Малко известен факт е, че професорът прави правилното предложение за смяна на името от Орхание в Ботевград, тъй като някои от оценените четници стигат почти до града след битката при Околчица. Той прави зъб по-нататък проучване на сиренето и кашкавала, с идеята да се покрият всички международни стандарти и да се вземе внедрена задна граница.

Цялата тази енергия и непрекъснато стремеж към знание и напредък биват прекъснати ненадеждно и твърде рано. Телеграма от Виена, изпратена на 22 декември 1936 г., съобщава, само след 51 години, любим на българския академичен свят Проф. Асен Златаров е написал от рак. Тялото на учения е пренесено в България и погребано преди хиляди скърбящи хора, свидетелство за доброволци на Златаров и публичност от значение.

Смъртта на Проф.Златаров става повод в-к “Час” за близост до статията в паметта на неговото дело. Опечаленият автор на тази част: “Кой беше той? Не е ли излязъл въпрос! Знаете всички, познайте всички. Най-популярният човек в българската наука, изкуство, в българската възраждаща се общественост. И най-обичаният и най-човешкият.

А ето и моето училище ПГИТ “Проф.д.р Асен Златаров”, град Петрич.

За поредната година ние Златаровците ще отбележим Патронния ни празник. Тази година 2021 той ще бъде различен – без посрещане на знамената на училището, без да прозвучи химна в голямата зала, без тържество.

Но ние гордите Златаровци няма да отминем този ден така.