Непозиционни бройни системи
Тези, при които стойността на цифрата най-общо не зависи от нейното място (позиция) в записа на числото.
Римски цифри– непозиционна бройна система появила се в древен Рим и използвана и до днес в някои части на света. Използват се букви, на които се придават цифрови значения и позволяват изписването на цели числа:
I за едно, V за пет, X за десет, L за петдесет, C за сто, D за петстотин, M за хиляда
Системата е претърпяла малки промени през Средновековието и се различава от тази, която се използва днес. Основни принципи:
Всеки символ, намиращ се от дясно на друг символ с по-голяма стойност се прибавя към тази стойност. Например, XI – едно се прибавя към десет.
Всеки символ, намиращ се от ляво на друг символ с по-голяма стойност се изважда от тази стойност. Например, IX – едно се изважда от десет
При римските цифри първо се изписват хилядните, после стотиците, след това десетиците и накрая единиците. Символите са групирани в низходящ ред по стойност, с изключение на тези, за които се прилага предното правило.
Символ, представляващ стойност 10x не може да се поставя пред символ по-голям от 10x+1. Така например, M може да бъде предшестван единствено от C, но не от I и X, защото М=103, С=102, Х=101, I=100
Въпреки, че е съществувало понятие близко до значението на числото 0, за него не съществува римска цифра. Липсата на такова число не позволило развитието на позиционна числова система с римските цифри, което довело до постепеното им заместване с арабски
цифри.
Днес римските цифри се използват за отбелязване на вековете, при имена на владетели, при циферблатите на някои часовници, при номериране на спортни състезания и др.
Гръцка бройна система -използвана главно за практически задачи, това е десетична система с групиране по петици. Степените на 10 се означават с началните букви на съответните гръцки думи, като единиците се посочват с чертички, а групирането в петици се означава с буквата Γ пред числото. Например:
ΓΔ = 50, ΓH = 500, ΓX = 5000, ΓM = 50 000.
Милетска бройна система– била е предназначена за научни пресмятания и за означаване на цифрите. Използвани са 24 гръцки и 3 еврейски букви.
Египетска бройна система– за да се напише число, са използвани йероглифи, обозначаващи определени числа, чиято сума е равна на желаната стойност.
Египтяните са изобретили тази система преди около 5000 години. Това е една от най-древните системи за отбелязване на числата, известни на човека.
Интересното е, че един от свещените символи на египтяните – така нареченото „око на Хор“ – също има математическо значение. Една от версиите на мита за битката между божеството на яростта и разрушението Сет и неговия племенник, богът на слънцето Хор, казва, че Сет е издълбал лявото око на Хор и го е разкъсал или потъпкъл. Боговете възстановили окото, но не напълно. Окото на Хорус олицетворява различни аспекти на божествения ред в света, като идеята за плодородието или силата на фараона.
Изображението на окото, почитано като амулет, съдържащо елементи, обозначаващи специална поредица от числа.
Египтяните са усвоили математиката преди много други. В един момент само номерата не са достатъчни и постепенно се въвеждат дроби. Тъй като древноегипетската система от числа се счита за йероглифна, символите са били използвани и за записване на числители и знаменатели. За ½ има специален и непроменен знак, а всички останали индикатори са формирани по същия начин, който е използван за голям брой. Числителят винаги е имал символ, който имитира формата на човешкото око, а числото вече е посочено в знаменателя.
Основни единици за измерване на информация
Компютърът обработва информацията под формата на електрически импулси. Всеки един електрически импулс има две състояния: наличие на напрежение и отсъствие. За да бъде възможно измерването на потока данни, който се обработва, първото състояние се означава с 1, а второто – с 0. По този начин най-малката единица за измерване на информация може да има само две стойности. Тя се нарича бит и се записва 1 b (bit).
Осем бита образуват 1 байт, който се означава с 1 B (byte). В един байт може да се съхрани приблизително един знак, като буква, цифра или друг символ. Той се запазва като поредица от 0 и 1.
Байтът е извънсистемна единица за измерване на информацията и се използва само при компютрите. Приемането му като основна информационна единица за количество информация е свързано с появата на персоналните компютри още в началото на осемдесетте години на 20 век и до момента той си остава такава.
Любопитно: според учени от Университета на Южна Калифорния, от 1986 г. до края на 2010 г. цялата съхранена от човечеството информация е с обем около 295 EB (ексабайта).
Таблица на мерните единици за информация :
1 Байт = 8 Бита = големината на едно число от 0 до 255;
1 Килобайт = 1024 Байта = големината на един символ;
1 Мегабайт – 1024 Килобайта = големината на обикновена снимка;
1 Гигабайт = 1024 Мегабайта = големината на филм със средно качество;
1 Терабайт = 1024 Гигабайта = големината на добър твърд диск през 2016;
1 Петабайт = 1024 Терабайта = библиотечната информация на половин Америка;
1 Ексабайт = 1024 Петабайта = 1/5 от всички думи изговорени някога;
1 Зетабайт = 1024 Ексабайта = два пъти всичката информация в Мрежата WWW.
1 Йотабайт = 1024 Зетабайта = все още не е запълнен.
Published: Jan 30, 2021
Latest Revision: Jan 30, 2021
Ourboox Unique Identifier: OB-1026206
Copyright © 2021