Endangered Animals

Златката

Златката е дребен хищник от семейството Порови.
Тя има стройно и гъвкаво тяло с дълга рунтава опашка.

Златката живее в стари букови и иглолистни гори.

Кафявата мечка

Кафявата мечка е най-едрият хищник в България.Мечката е зависима от местообитанието си – тя има нужда от покоя на дивите гори.Националният парк и околностите му предлагат най-добрите условия за живот на мечката у нас и приютяват около 200 животни.

Вдлъбнаточел смок

Вдлъбнаточелият смок достига до 2 m дължина, а най-големият екземпляр, намиран в България, е дълъг 157 cm. Нарича се вдлъбнаточел поради факта, че надочните му щитчета са изпъкнали.
Вдлъбнаточелият смок е много пъргава змия, която в случай на опасност бърза да се скрие.При невъзможност да избяга, обаче, е агресивен, яростно съска и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайки предната част на тялото си, подобно на кобрите.

Шипоопашата костенурка

Шипоопашатата костенурка предпочита редки гори, за разлика от шипобедрената костенурка, която е типична за тревистите ландшафти.Шипоопашатата костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни.Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва.

Черния щъркел

Дължината на тялото на черния щъркел в 95-100 cm.
За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите, черният щъркел обитава горите. Живее в тихи вековни гори, като строи гнездото си на някое голямо дърво.

Осоядът

Осоядът е високо специализирана насекомоядна птица. Лятото се храни предимно с ларвите на оси. Наблюдава скрит къде е входа към гнездото на осите, което често е под земята и ги изравя. Осите не могат да се противопоставят на осояда, защото той е добре защитен от жилата им.Осоядът е високо специализирана насекомоядна птица. Лятото се храни предимно с ларвите на оси. Наблюдава скрит къде е входа към гнездото на осите, което често е под земята и ги изравя. Осите не могат да се противопоставят на осояда, защото той е добре защитен от жилата им.

Ливадният дърдавец

Обитава предимно обработваеми площи, но се среща и по влажни ливади, предпланински плата и хълмисти райони с тревна растителност.
Все пак той намира спокойствие най-вече в хвойнови храсталаци и високопланински ливади по южните склонове.
Храни се със семена и дребни насекоми.

Пъстрият пор

Пъстрият пор е рядък хищник.По принцип обитава степи, полупустини и пустини. Обикновено живее на укрепени и равни пясъчни райони.
Пъстрият пор е нощно животно.Живее поединично. Пъстрият пор е активен главно през нощта.

Видрата

Главна храна на видрата е рибата.Лови жертвата си изкусно под водата. Разнообразява храната си с жаби, раци, водни плъхове, насекоми и други животни.На сушата излиза през нощта, като търси спящи и мътещи птици. Видрата е малко по-едра от котка. Тялото и е удължено, гъвкаво и на дължина достига до 75 cm.

Скалният орел

Храни се с разнообразни дребни животни, но предпочита лалугери и сухоземни костенурки, които разчупва, като ги пуска отвисоко върху скали.
Лови и врани, кеклици, зайци, лисици, змии и др.
През зимата се изхранва и с трупове на животни. Обитава скали в близост до открити пространства.

Големият ястреб

Хищна птица, 85% от храната му се състои от дребни и средни по размери птици, като дроздове, вранови, яребици. Останалите 15% се падат на бозайниците, като зайцевидни, гризачи и насекомоядни.За неговата ниска численост са отговорни предимно гълъбари и ловджии, които го отстрелват с предлог, че е техен конкурент и вредител.

Орел змияр

Храни се основно със змии и гущери. Обитава широколистни гори в близост до обширни открити пространства – пасища, ливади, ерозирали и каменисти терени.
Девет вида птици са престанали да гнездят и са вписани в Червената книга като изчезнали.
Пет от тях – розов пеликан, картал, сив жерав, средна бекасина и малка кукумявка вече не гнездят в страната.

Леопардов смок

Името на вида се дължи на оцветяването на петнистата форма, която е и по-често срещана в България
Леопардовият смок обитава обрасли с треви и храсти сухи и топли скалисти местности. През лятото е активен главно през нощта, а през деня се укрива под камъни или храсти.
Храни се главно с дребни гризачи и насекомоядни, по-рядко с гущери, малки на птици и други.

Деветиглена бодливка

Деветиглената бодливка е много дребна риба, достига 5 см дължина на тялото. На гърба има 7-12, най-често 9 бодила (преобразувана част от гръбната перка), несвързани, насочени в различни посоки зигзагообразно. Гръдните перки са относително къси и закръглени. Обитава слаботечащи или стоящи води. Слабо подвижна, но проявява активност сутрин и привечер.

Дунавска минога

Дунавската минога е вид Минога от клас Безчелюстни, разред Миноги. Представителите на този клас са най-примитивните гръбначни в европейската фауна.
Основната част от популацията на вида предпочита бистри и чисти води, като разпределението на индивидите в речното течение зависи от наличието и изобилието на подходяща храна. ларвите живеят заровени в тинята на дъното.