Туристически обекти- моята мечта

Виктория Стефанова- X а клас

Още от малка, задно с моето семейство, много обичаме да обикаляме България и да се възхищаваме от нейните красоти. Следващата дестинация, която искаме да посетим е водопада ,,Райското пръскало“. Той е най-високият водопад в България – 125м и се намира на 1700м надморска височина в националния парк ,,Централен Балкан“, в биосферния резерват ,,Джендема“, на мъничката рекичка Пръскалска. Тя пък води началото си от ,,вечната снежна пряспа“, скътана в южния склон на връх Ботев. От начало тече като бистър поток, който пъргаво се носи над пръснатите камъни. Изминава около 500м югоизточно от върха и внезапно излиза на ръба на огромен вертикален гранитен откос, който е образуван от скъсване на скалните пластове в резултат на силните нагъвателни процеси , от който с грохот се хвърля надолу в бездната. Това е Райското пръскало. Представете си гледката, която ще е пред очите ми – падаща вода се удря с все сила в скалната основа на водопада и се пръсва на всички страни на хиляди сребристи капчици. Водопадът е обявен за природна забележителност през 1965г. 

Близо до Райското пръскало се намира местността Рай – живописна тераса, обсипана с треви и цветя. На север са непристъпните отвесни скали , от които пада водата, сякаш се излива от самото небе, а на юг – страховитите пропасти на Южния Джендем. Суровата дива красота на водопада, грациозните отвесни скали, божественото очарование на Рай, примамливия хлад на Ханмаара и бълбукащият ад на Южния Джендем са само част от причините, заради които искам да посетя това място, макар да са предизвикателство за мен.  

Но пътят на реката не свършва до тук. По-надолу река Пръскалска минава край пещера Ханмаара, където извира буен карстов извор. Под пещерата се слива с няколко планински потока и образува началото на Бяла (Манастирска) река, която продължава да се спуска през страховитите теснини на Джендема. По-надолу приема водите на реките Голяма и Малка Бъзовица, минава край красивия Калоферски манастир и успокоена навлиза в югоизточната част на Карловското поле, където недалеч от сели Баня се влива в река Стряма.      

ЯГОДИНСКА ПЕЩЕРА

Ягодинска пещера отстои на 20 км южно от Девин и на 3 км югозападно от село Ягодина. Разположена е на десния бряг на река Буйновска (началото на река Въча), която е оформила и най-дългото и живописно ждрело в България – Буйновско с дължина 7 км. До пещерата се стига по шосето Девин – Доспат, като се завива вляво при стената на язовир Тешел. Поради това, че пътят от Тешел до пещерата е еднолентов и над 35 местни автобуси не могат да се придвижват.

Ягодинската пещера /Имамова дупка/  е наречена на близкото село, намиращо се до нея – с. Ягодина обл. Смолян. По своята морфология тя е многоетажна, лабиринтна пещера. Дълга е 10,5 км /третата по дължина в България и най-дългата в Родопите/ и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1250-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м. Третият вход е естествения и именно от него започват първоначалните проучвания през 1963 г.  В началото на естествения вход е открито енеолитно жилище, датиращо от 4-то хилядолетие преди Христа. Част от маршрута – 360 м. е пригоден за инвалиди. Великолепни и красиви образувания могат да се видят по целия туристически маршрут – сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания – пещерните перли.  Общо двадесет и два  вида образувания от световно известните 28 вида могат да се видят в Ягодинска пещера.

Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури.

В пещерата има ритуална зала, в която се сключват граждански бракове.
Температурата на благоустроения участък е +6 ºС – постоянна, целогодишна, влажността е  85-91 %. Надморска височина на входа – 930 метра, изход – 937 метра, денивелация +7 метра (равна и хоризонтална пешера).

Поради огромната обща дължина на подземните галерии  Ягодинската пещера  е богата на животински и растителни видове От животинския свят се срещат различни видове прилепи, пещерни скакалци, паячета, троглобионти с представител – комподей и други. а от флората – лишеи, мъхове, плесени и гъби.

През различните сезони в пещерата са регистрирани общо 11 вида прилели: Шест от срещащите се в района  видове са сред приоритетните за опазване  в цяла Европа – големият и малкият подковоноси, както и четири вида нощник: големият, остроухият, дългоухият и трицветният. През летните месеци най-значим за прилепите е естественият вход на пещерата. В периода 15 август до 30 септември пещерата е важно място за есенно струпване. По това време около входа, всяка вечер се струпват множество мъжки и женски екземпляри от около 9-10 вида прилепи. В пещерата зимуват основно големия и малкия подковонос, рядко и други видове.

Пещерата “Магурата”- Ниляй Ахмед

“Магурата” е една от най-големите пещери в България. Намира се в най-северозападните части на страната, във Видинска област. Образувана е в хълм край с. Рабишка, чието име е взел – Рабишката могила. Старославянското име на хълма е Магура, което дава названието на пещерата. Тя го пресича от югозапад на североизток, а изходът извежда до просторна площадка с открита гледка към голямото тектонско езеро – Рабишко езеро.

Общата дължина на пещерата е над 2500 м, заема площ от 28 600 кв.м. Има постоянна температура от 11 – 12 градуса. Морфологичната й структура се характеризира с дълга главна галерия, в протежението на която са образувани 6 зали, някои от които са високи над 25 м. Странично от главния коридор са разположени още 3 зали. Има над 700 рисунки, като най-древните от тях са приблизително от 7 хил. пр.н.е. Както стана дума, те са правени в различни периоди, като характерно за голяма част от тях е, че са символ на матриархата. Жените са изобразявани видимо по-големи от мъжете. Други пресъздават ловни сцени, има множество култови изображения, изображения на хора и животни, символи и други. Пещерата “Магурата” е един от 100-те национални туристически обекта.

ПЕЩЕРА ЛЕПЕНИЦА- Фериде Ахмед

Пещерата Лепеница се намира в местността Маркащница, на 4км от Белоградчик. Тя е в средата на Белоградчишките скали и в средата на светилищния комплекс в Маркащница. Входната камера на пещерата е пресечена на два етажа, а самата тя е хоризонтална и отворена за преходи в недрата на земята както Магурата. Според изчисленията тя е на 8000-8500 години, като най-старите артефакти намерени в нея са на около 7000 години.

В зависимост от маршрута до пещера Лепеница се стига за около 1-1,5 часа.

„Темната дупка“- Диляра Заид

„Темната дупка“  е името на пещера  в Лакатнишките скали,  Западна Стара планина, България  . Пещерата се намира на югоизточния склон на планината Козница , северозападно от село Гара Лакатник  на левия бряг на река Искър  на 27 метра над нейното ниво в стената на скален венец. Образувана е в тъмни среднотриаски варовици (ладин) на Милановската синклинала .

Пещера “Проходна”- Петя Николова

Проходна е една от най-известните пещери в България, намираща се в непосредствена близост до село Карлуково (на 0,5 км), емблема на Карлуковския карстов район. Геоложкият феномен се намира на 250 метра надморска височина. Пещерата е леснодостъпна и проходима през всички сезони от годината. Точно над нея минава пътят, свързващ Карлуково с гара Карлуково, Националният пещерен дом „Петър Трантеев“, пътната инфраструктура на първия български геопарк „Искър – Панега“ и гр. Луковит.

Пещера Орлова Чука- Бирсел Зекерие
Орлова чука е пещера в Дунавската хълмиста равнина, намираща се на територията на община Две могили, България. В нея са открити останки от праисторически хора и от мечки. Пещерата е електрифицирана и достъпна за посещения.Намира се на десния склон на долината на река Черни Лом на 6 km източно от Две Могили и на 2,5 km източно от село Пепелина, село Широково, село Острица, на 45 km от град Русе. Входът на пещерата е на височина 40 m над речното ниво, надолу до входа на пещерата води стръмна пътека с изградени стълби. От входната площадка се открива гледка към природен парк „Русенски Лом“ и красивите скални забележителности наоколо.